НОВИНИ

„ТАЗИ ВЕЧЕР АЗ СЪМ ХУБАВА…“

hubavaВлизам в бар, а вътре пълно с мадами… всички до една нагласени с прически, грим, токчета, при коя по-успешно, при коя не чак толкова… и се питам аджеба по колко ли време им отнема, за да се нагласят така, пък и за какво се гласят толкова… да не говорим, че всеки ден срещам Марчето от втория етаж, която дори до кофата за боклук отива все едно се разхожда по Шанз Елизе…

Жена отива на бар – душ 20 минути, прическа един час, грим половин час, какво да облека… „О, няма какво да облека“…шопинг и обличане- два часа, парфюмиране – 15 минути… на всеки светофар червиране – средно 10 минути… общо 4 часа и 15 минути. Пристигане в бара някъде към 00 часа.

Мъж отива на бар – душ 20 минути, прическа – 2 минути, грим – 0 минути, какво да облека – джинси и тениска – 2 минути, парфюмиране – 2 секунди, на всеки светофар псуване – 0 минути – общо време 22 минути и 4 секунди. Пристигане в бара 21 часа.

От 21 часа до 00 часа вече си се напил и изтрезнял поне два пъти, изпил си три уискита, две соди, изял си и поне четири купчета лед и купичка фъстъци. Гошо даже е повърнал и готов за нови геройства. Мацките идват, а ти вече нищо не виждаш. Запознаваш се с някаква на бара, черпиш я, тя се свени и ходи през десет минути да се червира в тоалетната, за да е неотразима. Прочети

„КЮЧЕКА ,ГЮБЕКА И АВТОМИВКИТЕ“

ddЖивея на ръба… като казвам на ръба, то си е същинска пропаст… в последния блок, а от там започва махалата… всяка вечер някой се жени, а бе циганска му работа– три дни яли, пили и се веселили. Рано сутрин пък ме буди оркестър „Пумиярите“, като концертът продължава почти през целия ден и през цялата нощ… всичко мирише на „Дуру“ и се чува някакъв странен речитатив и конски галоп…Миналата година сложих алуминиева дограма… файда ни‘ква… Крайно време е да се преместя!

Всеки път като тръгна до магазина се изсипва една тумба циганета… искат стинки… „за хляб бе бате!“ А бе батета на мен кой ми дава пари за хляб? Гледам ги ония ден двама… кръстил съм ги Кючека и Гюбека, ама надали съм далеч от истината… та те са тарторите – държат бизнеса с автомивките. За 5 кинта колата ти свети, все едно от завода са я изкарали, обаче преди това задълже си обираш всички джунджурии от жабката… или я заключваш с ключ, катинар и верига за котва… Прочети

„ШИ БАЧКАШ ЛИ? ШИ УЧИШ ЛИ?“

ши бачкаш лиТогава нашите все още ми даваха джобни, а бащата бачкаше, за да уча… аз учех, обаче питайте к‘во научих… На 19 съм, тъкмо са ме приели студентче в УНСС, живея в студентски град и деля стая с Гого от Пирдоп и Личката от Видин. И двамата не си перат чорапите докато не ги отнесат хлебарките да си правят бомбоубежище… над тия неща са бе… пичове!

Нашите ми пращаха по 60 кинта седмично, които изпивах по баровете още в понеделник. Вторника не го мислех… тежък махмурлук… в сряда ходех да ям у Вера от нашта група, четвъртък и петък Гого вадеше бурканите с кисели краставици, а в петък беше най-тежко .. люти чушки и боб у Радо, вечерта задължително се излизаше пак по баровете…пиехме на вересия в на Петела кръчмето, после му се издължаваме кой както може… За една година натрупах солиден опит в купоните, белите петна и повръщането… Студентски живот… никой не е подготвен за него. Прочети

ИСТОРИЯ ОТ 90-ТЕ

1329293871_lovely_pictures_of_children_playing_09Казвам се Митко и съм на 8. Приятно ми е! Използвам пръстите и на двете си ръце, за да показвам годините си. Голям кеф! Често се събирахме в махалата. Сядахме на тротоара и се надвиквахме с истории и случки, чути в детската градина. Крум много ме дразнеше. Баща му беше поп и от него какви ли не истории знаеше. Понякога си мислех, че му чете Страшният съд за лека нощ. Така например разбрах, че ще вра в казана, щото съм дал на Пацо филия с пясък да яде… лакомo беше това момче: ”На бе, опитай я! Филия с шарена сол, вуйчо ми оня ден се прибра от Германия, тва е сол от Алпите! В Кореком-а я нема още.” Сега го гледам Пацо манекен… то много фибри имало в тоя пясък…

Крум, като попско чадо се беше сдобил със способността по свой начин да интерпретира Светата книга. Така например трябваше да оставяме фунийките от сладолед за него, защото иначе ще горим в ада…

Една вечер се събрахме всички у Гошови. Издебнахме момента, в който на Гошо неговите беха у съседите да се разбират кой хвърлял развалени домати по прането на леля Мара… добра жена, ама никакво чувство за хумор, голям проблем направи с тия домати. В съседната махала вече бяха викали Дама Пика. Не можехме така да оставим нещата, зат‘ва и се събрахме. Крум даже предложи да я викаме два пъти. От тях вече знаехме какво ни трябва и как да го направим. Там имаше едно момче – Явор, не са го виждали от вечерта, в която викали Дама Пика. Родителите му казват, че са го пратили на село за лятото при баба му и дядо му. Не на мене тия… то и мойто куче – Роска, миналата година я пратиха на село при баба ми….Така и не се върна… Прочети

КОЙТО ТЪРСИ СИ НАМИРА… МАЙСТОРА

humorНа 16 съм и ме тресе луд пубертет, предпочитам да съм сам с стаята по-възможност с някакво списание, без много за четене в него. На задната страна на вратата съм лепнал плакат на Памела Андърсън  от „Спасители на плажа“ и го крия с хавлията майка ми, за да не го види. Тогава си мечтаех да си хвана гадже с големи бомби и успях на 18 в университета. Кофтито беше, че нямаше никакви чувства и продължих да търся.

На 21 вече изглеждах що-годе прилично, пъпките ми бяха минали, даже свенливо се показваше някакъв бицепс. Пак си хванах мацка… много чувствителна… плачеше за всичко, особено много плака на „Титаник“, плака няколко дни… дори от време на време заплашваше да се самоубие… изключително чувствителна.

Сменям посоката на търсенията… викам си трябва ми динамично и темпераментно момиче… а пък и тогава изглеждах вече добре, същински Аполон. Тя кипеше от енергия, започваше едновременно десет неща без да завърши нито едно, на другия ден започваше нови десет. Отначало беше много интересно, но после започнах да се чувствам като идиот около нея. Прочети

ХУБАВО Е ЛЯТОТО ДА БЪДЕШ НА МОРЕ

na plaja 1„Хубаво е лятото да бъдеш на море, всичко е наред и купона си тече…“ пееха Гумени глави. Тогава Мишо Шамара не беше такава обществено значима личност, а водеше някаква рапърска война със Спенс & Сие и едни други се псуваха от радио ефира. То каквато и песен да се напише за морето ще има 100% успех най-вече, защото ще се слуша на морето, а там човек е в перманентен алкохолен делириум и му е все тая какво слуша. Не го разбирам само комерса, то е ясно, че се търси масовост… обаче може ли две лета под ред на плажа да пускат само „Чик-чи-рик“ или там както се казва… навява ми някакви странни спомени по мотото на демокрацията „Кой‘ не скача е червен“…

Лежа си на плажа и се пържа, от време на време се охлаждам в морето и изобщо не ми дреме, че в понеделник съм на работа. Обаче ми гложди и все си мисля, как пак ще се чувствам като „заек“ в гимназията само, че вместо морков, ще гризна дръвцето. Оставих пълна кочина в офиса и един куп несметнати сметки… а бе ще го мисля в понеделник… Прочети